В годините на преход към демокрация и пазарна икономика в българското законодателство се създадоха законови правила, които нямат пълен аналог с правилата в други страни, макар и в сходни материи. И причините за това са ясни – западноевропейските държави в голямата си част не са били поставени в подобни на нашите социално-икономически условия, характерни за периоди на преход. Договорът за замяна, колкото и класически като правен институт, е едно от убедителните проявления на това ново и различно законодателство. Честата промяна на нормите, свързани с този договор в последните години доказва, че в България се търсят справедливи промени, които да отговорят на желанията на обществото, както и по-добри пътища за тяхното постигане. Договорът за замяна по принцип е гражданскоправна сделка, която се урежда по правилата и принципите на гражданското право. Но извън общата уредба на договора в чл. 222–223 ЗЗД има и редица специални състави в различни нормативни актове, при които се наблюдава ясно изразен публичен елемент. Това са случаи, при които едната или и двете страни по договора е публичноправен субект – държава, съответно общини, което се отразява както на фактическия състав, така и на правните последици на договора. Във визираните случаи обикновено сделката представлява сложен фактически състав, включващ няколко елемента, но с ясно изразени гражданскоправни последици.