Това изследване е посветено на необходимостта от реформа на административното наказване в България и е развитие на възгледите ни, изложени в по-ранна наша студия. За необходимостта от реформа в областта на административното наказване и за необходимостта от създаването на Административнонаказателен кодекс се говори още от средата на 90-те години на миналия век. Днес необходимостта от такава реформа не се и дискутира. Тя е безспорна. Реформа, която цели ефективно административно наказване чрез систематизиране и опростяване на материалното и процесуалното право, винаги е положително начинание, но относно административното наказване реформата е и повече от наложителна. Общият Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), към който препращат всички отраслови нормативни актове, е приет през 1969 г., при различни обществено-политически условия и при различни устройствена и процесуална идеология на правната ни система. Измененията и допълненията към ЗАНН от създаването му до днес, които са близо четиридесет, единствено засилват чувството за неговата неактуалност и непригодност. Усъвършенстването на правната уредба на административното наказване у нас обаче е по-скоро отражение на законодателната реформа в условията на преход и на приемането на нови за българската правна система институти в процеса на хармонизация на вътрешното право с правото на Европейския съюз, отколкото прилагане на собствена концепция за повишаването на ефективността на държавната административнонаказателна политика. Този подход естествено не дава добри резултати, а по-скоро води до нови несъвършенства в правната уредба на административното наказване, практиката по приложението й и доктрината в областта. Необходимостта от реформа на административното наказване се почувства особено ясно след приемането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) през 2006 г. и създаването на регионални административни съдилища през 2007 г.